Самуел Финци е български актьор от германски и еврейски произход. Роден е

Самуел Финци е български артист от немски и еврейски произход. Роден е в Пловдив. Син е на огромния български артист Ицхак Финци. След измененията от 1989 година Самуел Финци се мести в Германия, където се трансформира в един от най-разпознаваемите театрални и кино артисти. В изявление за " Дойче Веле " приказва за изкуството и за неговата съгласуваност към родината



Вие ще бъдете водещ на откриването и на гала-събитието по връчването на премиите на юбилейното издание на огромния кино фестивал Берлинале сред 20 февруари и 1 март следващата година. На уеб страницата на фестивала се споделя, изтъквам по памет, че са Ви избрали, тъй като сте занаятчия на езика и на интерпретацията и човек с персонален сексапил. Това са огромни похвали, изключително като се има поради, че преди към 30 години дойдохте в Германия без да знаете нито дума немски. Чувствате ли се през днешния ден занаятчия на немския език?

Майстор? Не мога да кажа, че съм занаятчия. Чувствам се, по какъв начин да кажа, вкъщи си. В немския се усещам като у дома, комфортно ми е, мога да работя с езика, мога да приказвам обичайно. Откакто съм пристигнал в Германия, не съм спрял да работя - така се натрупа опит, натрупа се и самочувствие. 30 години не съм спрял - и нямам желание да спирам. Помага ми и друго: че съм леко музикален.

Като татко си…

Да, само че основно като майка си. Майка ми е доста музикален човек, дори повече от татко ми.

В изявленията във връзка решението да сте водещ на Берлинале се споделя, че Вие сте един от най-търсените артисти в Германия - с функции в киното, в малкия екран и на такива огромни подиуми като виенския Бургтеатър или Дойчес Театер в Берлин. А в български медии се появи огорчената констатация, че не Ви водят като български артист. Вие самият какъв се чувствате?

С съображение не ме водят като български артист - защото аз не съм български артист. Роден съм в България и съм израснал там, само че по-голямата част от живота ми, както самичък казахте, мина тук, в немскоезичния свят. Моята кариера като артист се състоя тук, а не в България. Така че, в случай че би трябвало въобще да се дават такива избрания (които аз по принцип не обичам), в случай че би трябвало един артист да се дефинира съгласно националността си или съгласно етническата си принадлежност, бих споделил, че по-скоро съм немски артист. Да, аз пристигам от България, само че виждам на себе си като на човек от Европа, като на европеец. Светът се развива по този метод. И аз считам, че вместо да се ограничаваме в дребни национални общности, по-добре е да се отваряме, да се събираме с хора от повече места, с друг генезис. Така че бих се определил като европеец, въпреки това да звучи може би леко патетично, в случай че не и подозрително в подтекста на сегашната агитация. Просто аз произлизам от този континент. 

И въпреки всичко, при започване на доста сполучливата Ви кариера откриваме най-малко двама български режисьори: Иван Станев и най-много Димитър Гочев.

Точно по този начин. За Митко Гочев мога да кажа, че е един български режисьор, само че в това време той е и европейско театрално събитие. И в този смисъл не е единствено български режисьор. Работил е задоволително дълго в България, работил е обаче доста дълго и тук, в Германия.

Можем ли да кажем, че и неговата, и Вашата татковина в действителност е сцената?

Да, тъкмо по този начин можем да го кажем.

Вие работите и с други български сътрудници - на сцената и в киното. Каква е разликата сред това да си немски и да си български артист?

На сцената не знам, тъй като в България съм играл единствено в едно зрелище и нямам този опит. На снимачната площадка е както на всички места другаде: когато финансовите благоприятни условия са по-големи, всичко наподобява по един метод, когато са по-малки - по различен. Всички филми, в които съм взел участие в България, съм ги правил постоянно с готовност и на драго сърце, като не съм се интересувал от нищо друго. Това е значимото: когато един план ме интересува, аз го върша, без значение от събитията.

Ще го дефинирам малко рисковано: българското общество има, така да се каже, " експортни артикули ", към които демонстрира амбивалентно отношение. Става дума за хора като Кристо (Христо Явашев), Григор Димитров, само че също и Самуел Финци. Как се чувствате в тази роля? И по какъв начин си обяснявате това амбивалентно отношение на част от българите?

Амбивалентно в смисъл, че хората от една страна се гордеят, само че от друга подлагат на критика, по този начин ли? Това може би е някакъв синдром на по-малката страна и на по-малочисления народ, да го назовем по този начин. Че би трябвало да се гордее непрестанно, че има потребност да се гордее. Аз се отнасям по-спокойно към тези неща. В момента нямам изключително съображение да се усещам горделив като българин,,. Иначе се веселя да се срещам с хората, с околните и приятелите си, когато съм в България. А в случай че става дума за Кристо - той най-много принадлежи на света, не принадлежи на една страна. Просто кариерата на избрани хора се състоява не там, откъдето са тръгнали. В един различен мащаб това важи примерно и за един човек, тръгнал от някое малко селце, а след това осъществил се в огромния град. Той, несъмнено, носи нещо от там, от първите години на своето израстване, само че след това се развива в напълно други измерения. Не обичам да ме вкарват в избрани рамки като народност, принадлежност…

Не обичате териториалната детерминация?

Да, териториалната детерминация, доста вярно. Просто не обичам да показвам такива неща. Няма да ме видите да развявам байрак - нито на едната, нито на другата страна.